• logo-stroiko-new-bg

    Стройко

    С удоволствие съобщаваме, че за втори път ще бъдем част от изложителите на „Стройко 2000“, което ще се проведе в НДК от 29 март до 2 април 2017 г. Заповядайте!

  • fresh_air

    5 начина да дишаме по-чист въздух у дома

    Свикнали сме да мислим за замърсяването на въздуха като нещо, идващо отвън – смог, мъгла, лека мараня. Но истината е, че въздухът вътре – в дома, офиса и в цялата сграда може да е по-замърсен дори от този навън. Към външните замърсители у дома се добавят оловото (от домашния прах), формалдехид, радон, дори летливи химикали от популярните средства за почистване. Някои замърсители се внасят вкъщи с влизането и излизането. Други влизат с новите матраци или мебели, с препаратите за килимите или с боята по стените.

    В целия този микс ще намерите и микроскопични акари – основен алерген, както и пръст и купчини пърхот от домашните любимци. Дори да нямате такъв у дома, това не означава, че не го внасяте отвън – днес това е един от т.нар. обществени алергени. Собствениците на домашни животни го разнасят по дрехите си и го разпространяват навсякъде през деня.

    Децата, астматиците и възрастните хора са особено чувствителни към замърсяванията вътре в помещенията, но някои ефекти върху здравето може да се проявят чак след години в следствие на многократно излагане.
    Стайните алергени и дразнители са станали много по-важни в последните десетилетия, защото прекарваме повече време вътре. И, понеже модерният дом е изолиран по всякакъв начин, тези дразнители не могат лесно да излязат. Затова е днешният човек е изложен на 3-4 пъти повече подобни дразнители, отколкото преди 30-40 години.

    Все пак, как да намалим количеството вредни частици и химикали във въздуха у дома и да намалим негативното им влияние.
    Предлагаме ви пет съвета за всекидневието с доказан ефект:

    1. Поддържайте пода чист и свеж

    – С прахосмукачка – химикалите и алергените се натрупват в домашния прах дори с десетилетия. Ако използвате прахосмукачка със специален (НЕРА) филтър, ще намалите дори концентрацията на олово в дома си. Можете да се отървете и от други токсини като полените, животинския пърхот, акарите. Използването на прахосмукачка с повече тяга, въртящи се четки и специален филтър е гаранция, че прахта и мръсотията няма да бъдат издухани обратно при изпускането на въздуха от прахосмукачката. Минете с прахосмукачката едно и също място няколко пъти, ако то е сред по-използваните. Не пропускайте стените, ръбовете на килимите и тапицираните мебели, където се натрупва
    прах. За най-добри резултати чистете с прахосмукачка по два или повече пъти на седмица и сменяйте филтъра редовно.

    – Избършете. Има места, където прахосмукачката не може да достигне. Може да пропуснете почистващите препарати и да
    използвате само чиста вода. Новите микрофибърни бърсалки и парцали за прах доказано улавят повече прах и мръсотия без да изискват употребата на каквито и да е почистващи разтвори.

    – Дръжте мръсотията навън, като сложите постелка пред всяка врата. Хората внасят с обувките си всякакви видове замърсители. Бърсалките пред вратите намаляват количеството мръсотия, пестициди и други замърсители. Ако постелката е достатъчно голяма, дори хората, които не си изтриват обувките, ще оставят повечето замърсители върху нея, а не върху пода у дома.

    Ако живеете в по-старо жилище, има голяма вероятност в стените да са останали следи от оловна боя, използвана в миналото. Но, дори в по-нов дом, може да се окажете изложени на олово – от оловния прах, внесен отвън. Той доказано повишава риска от сериозни проблеми при малките деца, водещи до увреди на мозъка, на централната нервна система и бъбреците. Пестицидите също се свързват с мозъчни увреди при най-малките. Децата лесно прихващат праха по пръстите си и после пъхат ръцете си в устата.

    2. Поддържайте здравословно ниво на влажност

    Акарите и плесените обичат влагата. Поддържането на влажност между 30 и 50% помага да контролирате и тях и други алергени. Влагоуловителите (и климатиците през летните месеци) помагат да се редуцира влажността на въздуха вътре и ефективно контролират нивото на алергени. Климатиците понижават също количеството на полени в помещението – още един плюс за хората с алергии.

    Още няколко няколко съвета:
    – Използвайте вентилатор или отворете прозорец, когато готвите, пускате пералнята или се къпете.
    – Не поливайте прекалено много цветята в стаята.
    – Изнасяйте дрехите да се сушат навън.
    – Поправете всяко дори и минимално спукване на водопровод, за да предотвратите появата на плесени.

    3. Не пушете у дома

    Най-честото замърсяване на домашния въздух в повечето домове е от цигареният дим. Той съдържа повече от 4000 химикали, повечето от които доказано вредни. Пасивното пушене също повишава риска от респираторни и ушни инфекции, астма, рак. За самия пушач пристрастяването силно повишава риска от рак, води до проблеми с дишането и последващ риск от сърдечен пристъп и удар.

    Ако сте стигнали до решението, че искате да спрете да пушите, никотино-заместващата терапия, други медикаменти,
    консултацията с психолог могат да помогнат. Открийте метод, който да е подходящ за вас, поискайте малко подкрепа от
    семейство, приятели и мислете позитивно. Фокусирайте се върху причините да откажете цигарите – не върху непреодолимото желание да запалите. Ако не спрете да пушите, поне не го правете в дома си.

    4. Проверете за радон

    Независимо дали имате нов или стар дом, възможно е да имате проблем с нивата на радона. Доказано е, че този безцветен газ без мирис значително повишава риска от рак на белите дробове. Радонът е втората основна причина за това заболяване след тютюнопушенето. Комбинацията от двата фактора прави риска от рак на белите дробове особено висок. Радонът е радиоактивен. Той произлиза от естественото разлагане на урана, намиращ се в почти всички видове почва. Обикновено се движи отдолу-нагоре, т.е. от почвата към горните етажи, като се концентрира в малки дупки и цепнатини. Домовете със силно течение, тези със застоял въздух, домовете с или без мазета – всеки дом потенциално може да има проблем с радон. Гранитните плочи също се свързват с повишено ниво на радон. Експертите признават, че повечето гранитни плочи отделят известно количество радон, но въпросът е дали го правят в количество, което може да причини рак. Тестването е лесно, евтино и отнема само няколко минути. При установяване на проблем има лесни и не особено скъпи начини да понижите нивата му. Дори високите нива на радон могат да бъдат редуцирани до приемливи.

    5. Използвайте натурални ароматизатори

    Може да асоциирате например аромата на лимон с чиста кухня или чисти дрехи. Но синтетичните аромати в продуктите за пране и ароматизаторите за въздух отделят във въздуха десетки видове химикали, които няма да намерите описани върху етикета. Традиционните препарати за почистване на пране, омекотителите и ароматизаторите за въздух в твърда, течна форма или спрей – всички те може да отделят такъв газ. По време на изследване, при тестване на популярен ароматизатор за въздух са били открити 20 различни летливи органични съставки, 7 от които токсични. Но тези химикали не се споменават на етикета. Реалният състав на аромата се определя като “търговска тайна”. Повечето аромати са производни на петролни продукти и като цяло не се изследват дали имат значими вредни ефекти върху
    здравето на хората, които ги вдишват (тестовете обикновено са насочени към това дали аромата предизвиква раздразнение на кожата).
    Фталатите например са група химикали, често използвани при ароматизаторите, както и при производството най-вече на меките пластмаси. Изследвания сочат, че тези химикали могат да доведат до хормонални разстройства.

    Какво можем да направим?

    – Търсете перилни препарати без ароматизатори или с натурални аромати.
    – Преминете на леки препарати за чистене без изкуствени аромати.
    – Не използвате аерозолни спрейове – дезодоранти, спрейове за коса, препарати за чистене на килими, за полиране на мебелите и освежители за въздух.
    – Пуснете вътре повече свеж въздух. Отваряйте прозорците, за да не се натрупват токсичните химикали в дома ви. Ако някой в дома ви страда от алергия, по-добре е пречистването на въздуха да става чрез чрез филтрираща климатична система.
    – Използвайте резенчета лимон и сода за хляб, за да постигнете аромат на чистота в кухнята.
    – Вкарайте природата в дома си – всяка стая е по-хубава с някакво растение. Също така е и здравословно. Изследване, проведено от НАСА показва, че растенията вкъщи действат като живи пречистватели на въздуха – абсорбират химичните замърсители, разпръснати от синтетичните материали.

    Препечатано от Здраве.бг

  • kitchen-1336160_960_720

    Истинските заплахи за здравето у дома

    Във времето на високите технологии сме заобиколени от все повече удобства, но безопасни ли са те за здравето ни!?

    Независимо колко добра хигиена и чистота се опитвате да поддържате в дома си, най-доброто, което може да постигнете е да намалите заплахите – резултат от съвременната химия и замърсяването на въздуха. Преди дни американската Асоциация по белодробни заболявания публикува списък с най-опасните вещества, които могат да бъдат открити в един дом и как да намалим вредното им влияние.
    Теоретично на здравето ни негативно влияние оказват всякакви електромагнитни полета, източници на които са битовите уреди, микровълновите печки, радиотелефоните, телевизорите, компютрите и т.н. Но според американските специалисти те всъщност не са най-голямата опасност.
    1. Прах и катран
    Източници на прах и катран са продуктите на изгорелите газове, мебелите и цигареният дим. Прахът се натрупва и предизвиква раздразване на очите, хрема, респираторни инфекции и бронхити. Резултатите от някои изследвания сочат, че продължителният престой в запрашени помещения увеличава риска от рак.
    Начини да намалим негативното влияние са изкуствената вентилация, редовното проветряване и почистването на дома с влажна кърпа.
    2. Органични замърсители
    Източници на това замърсяване са препаратите, които днес присъстват във всеки дом: бои, разтворители, аерозоли, течности за миене на съдове, освежители на въздуха и т.н. Те предизвикват дразнене в очите, хрема, главоболие, при по-големи количества загуба на координация. В особено висока концентрация органичните замърсители влияят негативно на черния дроб, бъбреците и централната нервна система. Някои химикали, които се използват в производството на битова химия, са доказано канцерогенни, разбира се в много по-високи от съдържащите се в препаратите концентрации.
    Главният метод за борба с органичните замърсители е да се спазват точно правилата за съхранение на препаратите. Най-добре е те да се складират например на балкона или в добре проветрявано помещение. Препоръчително е да бъдат поставяни в полиетиленови пликове.
    3. Формалдехид
    Той е най-високи нива при някои производства – например в специалните печки, които се използват при производството на мебели, за изготвянето на декоративни детайли, някои тъкани и подови покрития, лепила.
    Формалдехидът може да предизвика раздразнение на очите, хрема, кашлица, кожни обриви и сериозни алергични реакции. Той също е определян като канцероген.
    Начинът да се намали вредното му влияние са поддържане на средна температура в помещението и често проветряване (особено при появата на нов източник на формалдехид).
    4. Пестициди
    Техни източници са например инсектицидите, които се прилагат в борбата с хлебарките, мухите, комарите и т.н. Пестицидите се прилагат непрекъснато и в селското стопанство за борба с вредителите.
    Те могат да предизвикат раздразнение на очите, носа и гърлото, да доведат до увреждания в централната нервна систева и бъбреците, да провокират развитието на онкологични заболявания. Основният метод за борба е спазване на правилата за съхранение, посочени от производителите – извън затворените помещения на дома (т.е. на балкона или на двора). Там следва да се държат и дрехите, които се използват при работа с тях.
    5. Олово
    Основен източник на олово са автомобилните газове и някои видове бои. Високата концентрация на олово се отразява най-бързо върху здравето на децата – влошава се тяхната координация, възникват проблеми с умственото им развитие. Оловото поразява бъбреците, нервната система и червените кръвни телца. То също така води и до повишаване на кръвното налягане.
    Методите за борба включват избягване на боядисването на вътрешните стени с бои, съдържащи олово (на етикета на кутията следва да е посочено, ако се съдържа такова), съхраняване на кутиите с бои извън дома, често проветряване на помещенията. В никакъв случай боите не трябва да се горят.
    6. Азбест
    Най-чест източник на азбест са увредените или използваните по неправилен начин изолационни и противопожарни материали. Натравянето с азбест не се проявява веднага, но е особено вредно в дългосрочен план – продължителното излагане на неговото влияние води до развитието на онкологични и белодробни заболявания. При пушачите силно се увеличава риска от рак на белите дробове.
    7. Биологични замърсители
    Източници на това замърсяване са основно влажните стени, тавани и подове, килимите, мебелите, климатиците, домашните животни и техните постелки. Във влажните и топли места активно се размножават различни микроорганизма, много от които са опасни за здравето ни. Най-често те предизвикват различни респираторни заболявания.
    Основният метод за борба е редовното проветряване и изсушаване на влажните стени, килими и т.н.
    8. Азотен двуокис и въглероден газ
    Техни източници са продуктите на горене и цигареният дим. Последствията са постоянно главоболие, хрема, проблеми със зрението, сърцебиене, обща отпадналост. Методът за борба е един – вентилация.
    9. Радон
    Той представлява инертен газ, който се образува в радиоактивните руди и минерали и постепенно излиза на повърхността на земята. Понякога радонът се запазва в различни строителните материали. Той е токсичен, а натравянето с него не е симптоматично. Изследванията показват, че натравянето с радон е причина за около 10% от всички случаи на рак на белите дробове. Санитарно-епидимиологичният надзор на радона предполага провеждане на тестове.
    Мазетата и жилищните помещения трябва да се проветряват редовно. Водата, съдържаща радон, може да се прочисти с помощта на въгленов филтър.

    Източник: zdrave.bg

  • allergy-1738191_960_720

    Домашната алергия често се бърка с натравянията

    Симптомите са наистина еднакви, но последствията и лечението – различни.

    Повечето от нас са се сблъсквали в своя дом с неочакваната поява на обрив по кожата, сълзене или хрема. “Алергия”, най-често решаваме ние при такива случаи, но така ли е наистина?

    За последните 10 години научното понятие “алергия” бе значително уточнено и ограничено. Често срещана е следната ситуация: вие сте си купили нов килим или мебел, или се нанасяте в нов апартамент, който още мирише на боя, линолеум и други строителни материали и веднага се появява хрема и сърбеж в очите. “Имам алергия” безспорно е най-лесният извод, но в действителност сте се натровили с химичните вещества.

    Продуктите на битовата химия: прахът за пране, средствата за миене, сапунът, шампоанът и т.н. са най-разпространените източници на натравяния. Ако такова е налице, следите от химичните вещества могат да бъдат отстранени чрез сода и сол. Ако миете съдовете си за хранене с някакво химично средство (на практика всички правим това!), изплакнете го с разтвор на сода.

    Погрижете се и за собственото си тяло. След къпане можете да се изплакнете със слаб разтвор от сода или сол.

    Хранителните продукти или отровата на насекомите също могат да предизвикат алергична реакция. Например ако човек е ужилен от цял рояк пчели, той може да умре от тяхната отрова. Ако е ухапан само от една пчела, количеството отрова е малко и няма опасност за живота. Но пък някои хора могат да пострадат от необичайната реакция на собствения им организъм към тази отрова, т.е. от алергия.

    Домашният прах се смята за традиционния домашен алерген, но много хора не страдат от алергия, защото те имат нормален имунен отговор.

    Домашната плесен е друга причина за появата на алергия. Плесента е всъщност гъбички, а те винаги вредят на човека. Затова е недопустимо в жилището (особено ако там живеят малки деца) да има плесен. Ако състоянието на имунната ни система е нормално, плесента за човека ще бъде просто патоген, който предизвиква имунен отговор. Имунната система унищожава гъбичките и не им позволява да нанесат вреда на организма. Затова при появата на алергични симптоми, не трябва да отидете просто при алерголог, който може да премахне само симптомите, а при имунолог, който ще провери състоянието на имунната ви система и ще назначи начините за нейното възстановяване.

    Симптомите при натравяне и при алергия са еднакви: обриви по кожата, зачервяване, сърбеж, отоци, запушен нос, сълзене и т.н. Но причините за възникването на тези симптоми са различни. Също както и последствията – при натравяне се увреждат храносмилателният тракт, черният дроб и задстомашната жлеза, докато алергията е дефектна реакция на имунната система на нашия организъм на обичаен антиген. За хората с пълноценна имунна система той не е опасен, но за други – той е причина за появата на алергия.

    Препечатано от здраве.bg

  • frog-1672942_960_720

    Кашлицата

    Човек кашля всеки ден – това е естествен защитен механизъм, чрез който организмът се стреми да изхвърли от дихателните пътища секрети или попаднало там чуждо тяло.

    Кашлицата обаче е често срещан симптом при редица заболявания и едно от най-срещаните оплаквания, заради които се търси лекарска помощ. Тя може да бъде признак на сериозен здравословен проблем. В същото време чрез нея се разпространяват много инфекции.
    Кашлица може да се появи както при най-често срещани заболявания (като “обикновена” настинка и грип), така и при други по-специфични и рядко срещани състояния, свързани с наличие на пневмония, туберкулоза или белодробен рак.
    Същевременно в много случаи на нейната поява не се обръща достатъчно внимание и обикновено се лекува с помощта на подръчни средства или такива, купени директно от аптеката, т.е. без преглед от общопрактикуващия лекар и евентуална намеса на лекар-специалист. В някои случаи липсата на консултация с медицинско лице изглежда оправдана, но това все пак изисква познаване на най-важните характерни черти на кашлицата, за да бъде самопреценката мотивирана поне до известна степен.
    По своята същност кашлицата се явява рефлекторен акт, при който въздухът от дихателните пътища се изтласква бързо навън, което е свързано с характерен звук. Това действие е свързано и с изхвърлянето на бронхиален секрет и чужди частици. Поради това си свойство кашлицата обичайно е и защитен механизъм за прочистване на дихателните пътища. Кашличният рефлекс се отключва при дразнене на рецептори, разположени в носа, гърлото, трахеята, бронхите и плеврата. Той може да бъде и съзнателно предизвикан. В зависимост от продължителността й кашлицата се дели на остра, подостра и хронична. Острата трае до 3 седмици, подострата кашлица продължава от 3 до 5 седмици, а хроничната – повече от месец. Това разграничаване е важно да се знае, защото има значение за диагностиката, протичането и лечението на основното заболяване, предизвикало кашлицата.
    Наличието на отхрачване (експекторация) е друг определящ фактор. Според него различаваме суха/дразнеща кашлица (при нея не се отделят или се отделят минимално количество секрети) и влажна кашлица (с наличие на храчки и секрети). Важни за поставянето на диагноза и лечението на основното заболяване са видът и количеството на тези секрети.
    Най-общо казано експекторацията се дели на серозна, слузна, гнойна и кървава. При първата секретите са бистри и воднисти, при втората – белезникаво-сивкави и жилави, а при гнойната – жълтеникави (със или без зеленикав отенък) и показват наличие на тежка инфекция в дихателните пътища. Появата на кървави храчки е много сериозен симптом. В подобен случай трябва веднага да бъде потърсена консултация с личния лекар, както и със специалист.
    Различните състояния и заболявания на дихателната система се характеризират с различен тип кашлица. Най-често причина за появата на остра кашлица е остра инфекция на горните дихателни пътища, например възпалително заболяване на носа, гърлото, трахеята или бронхите. То може да е както на вирусна, така и на бактериална основа. При настинка и грип кашлицата е почти задължително срещан симптом (при 97 % от заболелите), появяващ се още в самото начало на заболяването. На практика това е вирусна инфекция, която най-често води до остър вирусен ринит и фарингит (възпаление на носната лигавица и гърлото). В тези случаи кашлицата е суха и дразнеща, съпроводена е от с болки в гърлото, „запушване“ на носа и секреция от него, повишена температура (най-често за сравнително кратък период от време), обща отпадналост и болки в мускулите. Ако заболяването не прерасне в нещо по-сериозно, най-често отшумява за 1 седмица до 10 дни.
    Сухата кашлица с особен звук (наричана “лаеща” кашлица) е показател за възпаление на ларинкса и гласните връзки. Симптоми за това са спадане на гласа и поява на пресипналост. Ако се появи и затруднено дишане, трябва незабавно да бъде потърсена намеса на лекар, тъй като развитието на възпалението (особено при децата) може да доведе до ясно изразен оток на ларинкса и дори до задушаване.
    При възпаление на трахеята и бронхите също се появява кашлица. Обикновено в началото тя е суха, но с времето започва отделяне храчки, които могат да станат и обилни. Ако това е налице, значи възпалението има вирусен характер и при условие, че не възникне усложнение, причинено от бактериална инфекция, оплакванията преминават за не повече от 1-2 седмици. При наличие обаче на бактериално възпаление състоянието е като правило по-тежко, симптомите – по-изразени, повишението на температурата – по-продължително, а кашлицата може да стане слузно-гнойна. В такива случаи е наложителна незабавна намеса на лекар, който да назначи необходимите изследвания и съответстващо лечение с антибиотик.
    При пневмония (която представлява възпаление на долните дихателни пътища), понякога кашлица липсва, но ако е налице, тя обикновено е влажна (със слузна до слузно-гнойна експекторация), Макар и по-рядко може да бъде суха. Наличието на пневмонията може да бъде разпознато по симптоми като: прогресивно влошаване на състоянието, задълбочаване на отделните симптоми, повишена (за дълъг преиод) температура. Точна диагноза може да бъде поставена само от специалист след преглед и рентгенова снимка на белите дробове.
    Причина за поява на остра кашлица могат да бъдат и различни алергични заболявания на дихателните пътища, сред които най- често алергичният ринит. Обичайно той има ясно изразена сезонност – пролетните месеци (което е свързано с алергия към цъфтежа и полените), но понякога може да е и с целогодишен характер (например когато алергичните реакции са към прах, домашни животни, различни почистващи препарати или химични съединения). В такива случаи кашлицата е на пристъпи, суха и съпроводена от дразнене и запушване на носа, водниста секреция от него, кихане, често има дразнене/зачервяване на очите.
    Оплакванията бързо изчезват, когато бъде премахнат контакта с предизвикващия алергична реакция агент.
    Често срещано заболяване, при което може да има алергична предпоставка, е и бронхиалната астма. При нея кашлицата има подобни характеристики, но могат да се появят също задух (причинен от спазъм) както и възпаление на бронхите. При по-леките форми на астма, периодично появяващата се (на пристъпи) кашлица най-често е основен симптом.
    Остра кашлица причиняват и редица дразнители от околната среда – прах частици, газове, тютюнев дим и т.н. Хроничната кашлица обикновено следва да се възприема като показател за наличието на сериозно белодробно заболяване. Продължителното кашляне (за такова се смята надхвърлящото 2 месеца) изисква задължителна консултация с лекар-пулмолог (специалист по белодробни болести) и редица изследвания. Най-често причина за хронична кашлица са хроничният бронхит и хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), която е съчетание на хроничен бронхит и белодробен емфизем. Тези две заболявания са резултат от хронично възпаление, дразнене и увреждане на бронхиалната лигавица. Обикновено от тях страдат хора, които са дългогодишни пушачи или такива, които са били продължително време изложени на различни увреждащи фактори – прах, дразнещи и/или токсични газове. Ако например сте пушач и кашляте продължително време, е добре да ограничите цигарите и дори да ги спрете – и в двата случая това най-лесно може да стане след консултация с личния лекар.
    Кашлицата е основен симптом при тези заболявания и ако в началото е периодична и се появява предимно при инфекции, то с течение на времето, ако увреждането не бъде спряно, кашлицата и появяващият се все по-често и в по-тежка форма задух стават все по-продължителни, докато се превърнат в постоянни. От определен момент уврежданията, които настъпват в дихателните пътища, стават необратими.
    Хроничното възпаление и дразнене на лигавицата на бронхите предизивиква повишено отделяне на секрети – кашлицата е с изразена (обикновено умерена като количество, но при допълнителна инфекция обилна, слузно-гнойна или гнойна) експекторация. Голямото количество секрети се отделят трудно и защото е нарушена нормалната функция на ресничките, които трябва да ги изтласкат от дихателните пътища. Това още повече стимулира рефлекса на кашлицата и я прави мъчителна и все по влошаваща качеството на живот. Продължителната кашлица може е симптом и на други белодробни заболявания като рак, туберкулоза и др. Тя обаче може да е показател и за наличието на болестно състояние, което не е пряко свързано с дихателната система.
    При някои хора хронична кашлица може да се появи и като резултат от приема на различни медикаменти от групите на т.нар. АСЕ инхибитори и бетаблокери. Те най-често се изписват при наличие на високо кръвно налягане и не бива да бъдат спирани без консултация с личния лекар.
    Лечението на кашлицата изисква на първо място поставянето на правилна диагноза, т.е. да бъде определено основното заболяване, което я причинява.
    Медикаментите, които повлияват и облекчат кашличния синдром, са изключително многобройни и разнообразни. Те се категоризират на базата на механизма, по който действат.
    Най-общо групите противокашличните (т.е. антитусивни) препарати се делят на:
    – средства за повлияване на влажна кашлица – имат за цел по-лесното отделяне на секретите от дихателните пътища чрез отхрачване. Тук принадлежат т.нар. муколитици и секретолитици, които втечняват произвеждания в дихателните пътища секрет. Често те са изписвани едновременно с т.нар. секретомоторни средства, които улесняват движението на секретите, т.е. спомагат отхрачването. Съществуват и редица отхрачващи медикаменти с комбинирано (включително противовъзпалително и антисептично) действие.
    – средства за повлияване на суха кашлица – те подтиснат кашличния рефлекс и се препоръчват, когато не е налице повишена секреция от дихателните пътища. Една част от тях въздействат на центъра на кашлицата (намиращ се в централната нервна система), а други повлияват различните рецептори в дихателната система.
    Някои медикаменти от втората категория могат да предизвикат зависимост и затова следва да се прилагат само по лекарско предписание. Много съвременни антитусивни лекарства представляват комбинация от вещества с различен механизъм на действие с цел да се повлияе по-пълно и върху различните характеристики на кашличния симптом.
    Кашлицата често се възприема като несъществен здравословен проблем, който не изисква консултация с медицинско лице. Понякога това наистина е така, но има симптоми, всеки един от които прави задължителна намесата на лекар! Те са:
    – наличие на жълти или зелени на цвят секрети;
    – шум (“свирене”) в белите дробове при дишане;
    – често или непрекъснато е налице висока температура;
    – отслабване без това е да е желано;
    – изпотяване по време на сън;
    – наличие на кръв в отделяните секрети.

    Източник: здраве.bg

  • twilight-617627_960_720

    Заобикалящата ни среда е главна причина за повечето злокачествени заболявания

    Според данните на експертите от Световната здравна организация, в 80-85% от случаите причини за възникване на злокачествени образувания са факторите на външната среда. Животът на много хора дори без вредни навици често се съкращава от онкологични, кардиологични, стомашно-чревни, ендокринни и други заболявания. Те се появяват като че ли от „нищото“, просто от това, че ходим, дишаме, спим, пием и ядем. Специалистите все по-често виждат тяхната първопричина в лошата екология, т.е. в замърсената околна среда.
    Ето и най-честите зависимости:

    Въздухът
    Източници на замърсяването: автомобили, промишлени предприятия, производствата на минерални торове, оцветители, катализатори, цимент.
    Болести: онкологични, на дихателните органи, кръвообращението, нервната система.
    Автомобилите са главният фактор за високите нива на въглероден оксид във въздуха. Той възпрепятства абсорбирането на кислорода от кръвта, което отслабва способността за мислене, забавя рефлексите и в някои случаи може да бъде дори причина за загуба на съзнание и смърт.
    Освен това във въздуха постъпват редица опасни вещества като ацеталдехид, бензол, никел, цинк, мед, формалдехид, толуол и т.н. Част от тях са т.нар. тежки метали, притежаващи способността да се натрупват в живите организми, увеличавайки своята концентрация, което вреди на здравето.
    Промишлените предприятия са другите основни замърсители на въздуха с прах и сажди.
    Климатиците и другите съвременни вентилационни системи частично прочистват въздуха, но трябва да се знае, че при преминаването на въздуха през филтъра и системата за нагряване и охлаждане могат напълно да бъдат унищожени и йоните, оказващи благоприятно въздействие на човека. Ако вашият климатик няма специален агрегат, който допълнително да йозира въздуха, то е добре да се снабдите с отделен йонизатор.

    Водата
    Източници на замърсяването: отпадъците на промишлените предприятия, повредите в канализационните системи.
    Болести: онкологични, сърдечно-съдови, на храносмилателните органи, на органите на стомашно-чревния тракт, а също и генни мутации.
    Според данни на Световната здравна организация (СЗО) във водата може да се съдържат до 13 хиляди потенциално токсични елементи. Тежките метали предизвикват атеросклероза, полиневрит, хипертония, поражения на костния мозък, влошаване до загуба на зрението.
    Радиоактивните елементи (уран, плутоний, стронций, цезий) водят до появата на онкологични заболявания, генетични изменения, отслабване на имунитета, вродени пороци.
    Заразните микроби, попаднали във водата от канализацията, са причина за гастроентерит, хипатит, миокардит, полиемиелит и различни видове чревни разстройства.
    Правилата за безопасност са доста прости: да не се пие вода от водоеми без пречиствателна система, да не се къпем в забранени места, да използваме специални филтри.

    Xраната
    Източници на замърсяването: синтетичните торове и отровните химикали.
    Болести: хепатит, дисбактериоза, алергия, онкологични заболявания.
    Дори в най-вкусните ястия може да се съдържат пестициди, хербициди, нитрати и нитрити. Калиевият или натриевият нитрат и нитрит се прилагат все по-често като добавка в месото и месните продукти за запазване на червения цвят и в качеството им на консерванти. Освен до обичайните натравяния, те водят до понижено съдържание на витамини в организма, намаляват устойчивостта към действието на онкогенните фактори.
    Консервантите унищожават много полезни микроорганизми – бифидобактериите, обитаващи стомашно-чревния тракт и могат да доведат до дисбактериоза. Под термина „хранителна добавка“ всъщност се крият стотици химични съединения, съдържащи злато, сребро, хлор, сярна киселина и въглища. Тези вещества не се усвояват от организма, а се наслагват в черния дроб и стават причина за появата на жълт цвят на лицето, заболявания на стомашно-чревния тракт, хепатит, алергии.
    Винаги обръщайте внимание на срока на годност на продуктите (колкото по-дълъг е той, толкова повече консерванти и антиокислители се съдържат в него). Яжте повече кисело мляко с бифидобактерии, приемайте витамин С, който, според много изследвания, възпрепятства образуването на вредни вещества, предизвикващи рак.

    Домовете
    Източници на замърсяването: строителни и отпадни материали, полимерни изделия, токсични почистващи средства.
    Болести: астма, алергия, нарушения на мозъчната дейност.
    Много от летливите химични вещества във въздуха на нашите домове притежават алергенна, мутагенна и канцерогенна активност. Те се отделят както от вредни строителни материали, така и в процеса на стареене на линолеума, пластмасата и комбинираната мебел, при прането и дори при образуването на нагар по тиганите.
    Потенциално опасни за здравето са почистващите химически средства и прахове за пране и по-точно техните основни действащи компоненти: повърхностно-активните вещества (ПАВ). Особено вредни са анионните ПАВ (А-ПАВ), които могат да предизвикат нарушения в имунната система, алергия, поражения на мозъка, черния дроб, бъбреците и белите дробове. Те повишават вероятността от развитието на атеросклероза в кръвоносните съдове – най-вече на сърцето и мозъка, нарушават предаването на нервните импулси в централната и периферна нервна система.
    Праховете за пране съдържат вредни за здравето фосфатни добавки, осигуряващи толкова здрави съединения на ПАВ, че дори 10 изплаквания не са в състояние да освободят дрехите от химикалите.
    Хлорът предизвиква заболявания на сърцето, атеросклероза, анемия, хипартония, алергични реакции, а също разрушава белтъчините, влияе отрицателно върху кожата и косата, повишава риска от ракови заболявания.

    Източник: Здраве.бг