• frog-1672942_960_720

    Кашлицата

    Човек кашля всеки ден – това е естествен защитен механизъм, чрез който организмът се стреми да изхвърли от дихателните пътища секрети или попаднало там чуждо тяло.

    Кашлицата обаче е често срещан симптом при редица заболявания и едно от най-срещаните оплаквания, заради които се търси лекарска помощ. Тя може да бъде признак на сериозен здравословен проблем. В същото време чрез нея се разпространяват много инфекции.
    Кашлица може да се появи както при най-често срещани заболявания (като “обикновена” настинка и грип), така и при други по-специфични и рядко срещани състояния, свързани с наличие на пневмония, туберкулоза или белодробен рак.
    Същевременно в много случаи на нейната поява не се обръща достатъчно внимание и обикновено се лекува с помощта на подръчни средства или такива, купени директно от аптеката, т.е. без преглед от общопрактикуващия лекар и евентуална намеса на лекар-специалист. В някои случаи липсата на консултация с медицинско лице изглежда оправдана, но това все пак изисква познаване на най-важните характерни черти на кашлицата, за да бъде самопреценката мотивирана поне до известна степен.
    По своята същност кашлицата се явява рефлекторен акт, при който въздухът от дихателните пътища се изтласква бързо навън, което е свързано с характерен звук. Това действие е свързано и с изхвърлянето на бронхиален секрет и чужди частици. Поради това си свойство кашлицата обичайно е и защитен механизъм за прочистване на дихателните пътища. Кашличният рефлекс се отключва при дразнене на рецептори, разположени в носа, гърлото, трахеята, бронхите и плеврата. Той може да бъде и съзнателно предизвикан. В зависимост от продължителността й кашлицата се дели на остра, подостра и хронична. Острата трае до 3 седмици, подострата кашлица продължава от 3 до 5 седмици, а хроничната – повече от месец. Това разграничаване е важно да се знае, защото има значение за диагностиката, протичането и лечението на основното заболяване, предизвикало кашлицата.
    Наличието на отхрачване (експекторация) е друг определящ фактор. Според него различаваме суха/дразнеща кашлица (при нея не се отделят или се отделят минимално количество секрети) и влажна кашлица (с наличие на храчки и секрети). Важни за поставянето на диагноза и лечението на основното заболяване са видът и количеството на тези секрети.
    Най-общо казано експекторацията се дели на серозна, слузна, гнойна и кървава. При първата секретите са бистри и воднисти, при втората – белезникаво-сивкави и жилави, а при гнойната – жълтеникави (със или без зеленикав отенък) и показват наличие на тежка инфекция в дихателните пътища. Появата на кървави храчки е много сериозен симптом. В подобен случай трябва веднага да бъде потърсена консултация с личния лекар, както и със специалист.
    Различните състояния и заболявания на дихателната система се характеризират с различен тип кашлица. Най-често причина за появата на остра кашлица е остра инфекция на горните дихателни пътища, например възпалително заболяване на носа, гърлото, трахеята или бронхите. То може да е както на вирусна, така и на бактериална основа. При настинка и грип кашлицата е почти задължително срещан симптом (при 97 % от заболелите), появяващ се още в самото начало на заболяването. На практика това е вирусна инфекция, която най-често води до остър вирусен ринит и фарингит (възпаление на носната лигавица и гърлото). В тези случаи кашлицата е суха и дразнеща, съпроводена е от с болки в гърлото, „запушване“ на носа и секреция от него, повишена температура (най-често за сравнително кратък период от време), обща отпадналост и болки в мускулите. Ако заболяването не прерасне в нещо по-сериозно, най-често отшумява за 1 седмица до 10 дни.
    Сухата кашлица с особен звук (наричана “лаеща” кашлица) е показател за възпаление на ларинкса и гласните връзки. Симптоми за това са спадане на гласа и поява на пресипналост. Ако се появи и затруднено дишане, трябва незабавно да бъде потърсена намеса на лекар, тъй като развитието на възпалението (особено при децата) може да доведе до ясно изразен оток на ларинкса и дори до задушаване.
    При възпаление на трахеята и бронхите също се появява кашлица. Обикновено в началото тя е суха, но с времето започва отделяне храчки, които могат да станат и обилни. Ако това е налице, значи възпалението има вирусен характер и при условие, че не възникне усложнение, причинено от бактериална инфекция, оплакванията преминават за не повече от 1-2 седмици. При наличие обаче на бактериално възпаление състоянието е като правило по-тежко, симптомите – по-изразени, повишението на температурата – по-продължително, а кашлицата може да стане слузно-гнойна. В такива случаи е наложителна незабавна намеса на лекар, който да назначи необходимите изследвания и съответстващо лечение с антибиотик.
    При пневмония (която представлява възпаление на долните дихателни пътища), понякога кашлица липсва, но ако е налице, тя обикновено е влажна (със слузна до слузно-гнойна експекторация), Макар и по-рядко може да бъде суха. Наличието на пневмонията може да бъде разпознато по симптоми като: прогресивно влошаване на състоянието, задълбочаване на отделните симптоми, повишена (за дълъг преиод) температура. Точна диагноза може да бъде поставена само от специалист след преглед и рентгенова снимка на белите дробове.
    Причина за поява на остра кашлица могат да бъдат и различни алергични заболявания на дихателните пътища, сред които най- често алергичният ринит. Обичайно той има ясно изразена сезонност – пролетните месеци (което е свързано с алергия към цъфтежа и полените), но понякога може да е и с целогодишен характер (например когато алергичните реакции са към прах, домашни животни, различни почистващи препарати или химични съединения). В такива случаи кашлицата е на пристъпи, суха и съпроводена от дразнене и запушване на носа, водниста секреция от него, кихане, често има дразнене/зачервяване на очите.
    Оплакванията бързо изчезват, когато бъде премахнат контакта с предизвикващия алергична реакция агент.
    Често срещано заболяване, при което може да има алергична предпоставка, е и бронхиалната астма. При нея кашлицата има подобни характеристики, но могат да се появят също задух (причинен от спазъм) както и възпаление на бронхите. При по-леките форми на астма, периодично появяващата се (на пристъпи) кашлица най-често е основен симптом.
    Остра кашлица причиняват и редица дразнители от околната среда – прах частици, газове, тютюнев дим и т.н. Хроничната кашлица обикновено следва да се възприема като показател за наличието на сериозно белодробно заболяване. Продължителното кашляне (за такова се смята надхвърлящото 2 месеца) изисква задължителна консултация с лекар-пулмолог (специалист по белодробни болести) и редица изследвания. Най-често причина за хронична кашлица са хроничният бронхит и хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), която е съчетание на хроничен бронхит и белодробен емфизем. Тези две заболявания са резултат от хронично възпаление, дразнене и увреждане на бронхиалната лигавица. Обикновено от тях страдат хора, които са дългогодишни пушачи или такива, които са били продължително време изложени на различни увреждащи фактори – прах, дразнещи и/или токсични газове. Ако например сте пушач и кашляте продължително време, е добре да ограничите цигарите и дори да ги спрете – и в двата случая това най-лесно може да стане след консултация с личния лекар.
    Кашлицата е основен симптом при тези заболявания и ако в началото е периодична и се появява предимно при инфекции, то с течение на времето, ако увреждането не бъде спряно, кашлицата и появяващият се все по-често и в по-тежка форма задух стават все по-продължителни, докато се превърнат в постоянни. От определен момент уврежданията, които настъпват в дихателните пътища, стават необратими.
    Хроничното възпаление и дразнене на лигавицата на бронхите предизивиква повишено отделяне на секрети – кашлицата е с изразена (обикновено умерена като количество, но при допълнителна инфекция обилна, слузно-гнойна или гнойна) експекторация. Голямото количество секрети се отделят трудно и защото е нарушена нормалната функция на ресничките, които трябва да ги изтласкат от дихателните пътища. Това още повече стимулира рефлекса на кашлицата и я прави мъчителна и все по влошаваща качеството на живот. Продължителната кашлица може е симптом и на други белодробни заболявания като рак, туберкулоза и др. Тя обаче може да е показател и за наличието на болестно състояние, което не е пряко свързано с дихателната система.
    При някои хора хронична кашлица може да се появи и като резултат от приема на различни медикаменти от групите на т.нар. АСЕ инхибитори и бетаблокери. Те най-често се изписват при наличие на високо кръвно налягане и не бива да бъдат спирани без консултация с личния лекар.
    Лечението на кашлицата изисква на първо място поставянето на правилна диагноза, т.е. да бъде определено основното заболяване, което я причинява.
    Медикаментите, които повлияват и облекчат кашличния синдром, са изключително многобройни и разнообразни. Те се категоризират на базата на механизма, по който действат.
    Най-общо групите противокашличните (т.е. антитусивни) препарати се делят на:
    – средства за повлияване на влажна кашлица – имат за цел по-лесното отделяне на секретите от дихателните пътища чрез отхрачване. Тук принадлежат т.нар. муколитици и секретолитици, които втечняват произвеждания в дихателните пътища секрет. Често те са изписвани едновременно с т.нар. секретомоторни средства, които улесняват движението на секретите, т.е. спомагат отхрачването. Съществуват и редица отхрачващи медикаменти с комбинирано (включително противовъзпалително и антисептично) действие.
    – средства за повлияване на суха кашлица – те подтиснат кашличния рефлекс и се препоръчват, когато не е налице повишена секреция от дихателните пътища. Една част от тях въздействат на центъра на кашлицата (намиращ се в централната нервна система), а други повлияват различните рецептори в дихателната система.
    Някои медикаменти от втората категория могат да предизвикат зависимост и затова следва да се прилагат само по лекарско предписание. Много съвременни антитусивни лекарства представляват комбинация от вещества с различен механизъм на действие с цел да се повлияе по-пълно и върху различните характеристики на кашличния симптом.
    Кашлицата често се възприема като несъществен здравословен проблем, който не изисква консултация с медицинско лице. Понякога това наистина е така, но има симптоми, всеки един от които прави задължителна намесата на лекар! Те са:
    – наличие на жълти или зелени на цвят секрети;
    – шум (“свирене”) в белите дробове при дишане;
    – често или непрекъснато е налице висока температура;
    – отслабване без това е да е желано;
    – изпотяване по време на сън;
    – наличие на кръв в отделяните секрети.

    Източник: здраве.bg

Leave a comment

Logged in as . Log out?